ЕТНИЧЕСКИ СЪСТАВ НА НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Методологически постановки при установяване на етническия състав

Балканският полуостров е територия, върху която живеят множество етнически и религиозни общности. Заедно с другите характеристики те се отличават и с различни параметри на демографските процеси, които водят до неравномерно изменение на броя на лицата от основните етнически групи. Това оказва влияние върху стойностите на техните относителни дялове в общата структура на населението по този признак.

На фона на постоянните конфликти в региона - главно на религиозна основа и по-малко на етническа, страната ни е пример за функциониращия български етнически модел. Изграденото с времето продължително съжителство на различните етноси върху територията на страната е довело до взаимно обогатяване и е допринесло за изграждането на взаимна толерантност между представителите на отделните етноси.

Разнообразието в етническия състав на населението на България е реален факт, който не може да бъде отричан от никого. За вземането на правилни управленски решения както на национално, така и на регионално равнище са необходими съответни статистически данни. Липсата на информация за етническия състав на населението в условията на преход към нов икономически модел на развитие, в условията на задълбочаваща се демографска криза крие опасността от вземане на неадекватни решения, които могат да засилят тенденцията социално-икономическите проблеми да придобият етнически характер. От друга страна, отсъствието на точни статистически данни създава условия за различни спекулации в тази област, с което изкуствено да се повишава междуетническото напрежение.

Изучаването на етническия състав на населението фигурира постоянно в програмите на преброяванията на значителна част от европейските страни. В това отношение България не прави изключение. Етнодемографските признаци традиционно са включвани в програмите на 15 от общо 16 проведени досега преброявания на населението в страната. В 120-годишната история на преброяванията в България само веднъж (при преброяването през 1985 г.) тези признаци не са били включени в програмата на наблюдението.

При отделните преброявания на населението основно са използвани два или три етнодемографски признака. Така при първите преброявания, проведени в края на ХIX век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците вероизповедание и матерен език. При преброяването в края на 1900 г. е включен и признакът “народност”. Тези три признака за характеризиране на етнодемографския състав на населението се използват до 1934 г. включително.

При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието “майчин език”. При предишното преброяване (в края на 1992 г.) в програмата на наблюдение са включени признаците етническа група, майчин език и вероизповедание.

С цел осигуряването на сравнимост на данните същите признаци бяха включени и в програмата на последното преброяване, проведено през 2001 г. Новият момент, който трябва да се подчертае, е доброволният характер на отговорите на тези три въпроса за разлика от всички предишни преброявания, когато отговорите са били задължителни. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г. данните по тези въпроси се предоставят от лицата доброволно, т. е., ако желаят, лицата могат и да не отговорят.

Съгласно Инструкцията на Националния статистически институт за попълване на преброителните карти, етническата група представлява “общност от лица, родствени по произход и език и близки по бит и култура”. Както се вижда, това е една твърде обща дефиниция с насочващ характер. Няма строга дефиниция и в последните съвместни Препоръки за провеждане на преброяванията на населението и жилищния фонд през 2000 г. в страните от региона на Икономическата комисия на Европа, подготвени съвместно от ИКЕ и Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат). Съгласно този документ (Статистически стандарти и изследвания № 49, стр. 29, т. 83) “етническите групи (и/или националните групи) представляват съвкупност от лица, разглеждащи себе си като имащи еднакъв произход и/или култура, което може да се проявява в лингвистични и/или религиозни и/или други характеристики, различаващи ги от останалото население”. Както се вижда, най-общо се приема, че съзнанието за принадлежност към определена етническа група се мотивира от действието на редица фактори като общ език, религия, бит, традиции, обичаи, историческа съдба и др., обстоятелство, което затруднява точността на отговорите на лицата по този въпрос.

Основен принцип, който се прилага в този случай, е личната декларация или самоопределянето на лицата. Този принцип е включен и цитирания документ, в който се казва, че “лицата са длъжни самостоятелно да определят своята принадлежност към една или друга етническа и/или национална група (стр. 29, т. 84). Необходимо е да се подчертае, че макар самоопределянето към дадена група да е въпрос на лична преценка, в никакъв случай то не може да се разглежда като произволен акт, а като действие, определящо волеизявлението на лицето в рамките на възприетите дефиниции и критерии. То изключва всякаква външна намеса от страна на други институции или лица. Използването на принципа на самоопределянето с малки изключения е било спазвано при всички преброявания и е важно условие за получаване на достоверни съпоставими статистически данни.

Етническа структура на населението

При първото преброяване на населението в Княжество България, проведено към 31.12.1880 г., се наблюдават само вероизповеданието и матерният език. Етническата група не се наблюдава и при следващите две преброявания, проведени в края на 1887 и 1892 година. При неуспешното преброяване на населението на Източна Румелия в края на 1880 г. и при повторното му провеждане в края на 1884 г. народността е включена и са извършени значителни разработки и по трите признака. Така от общо 815 951 души, живеещи на територията на Източна Румелия през 1880 г., българите се оказват 590 хил. души (72.3%), турците – 158 хил. (19.4%), циганите – 19.5 хил. (2.4%), и другите народности – 48 хил. (5.9%). От същия порядък са съотношенията и при преброяването през 1884 г. – 69.9% българи, 20.6% турци и 2.8% цигани.

За пръв път в Княжество България народностната принадлежност се регистрира при преброяването през 1900 г. Установява се, че в пределите на страната живеят 2 888 хил. българи (77.1%), 531 хил. турци (14.2%), 90 хил. цигани (2.4%) и 237 хил. евреи, арменци, гърци, руси, румънци и др. (6.3%).

През целия ХХ век сред населението на страната, естествено, с най-голям брой и относителен дял е българската етническа общност. За сто години нейният брой нараства с 3 767 хил. души, или 2.3 пъти. За сравнение цялото население за същия период се е увеличило малко над два пъти (2.1 пъти). Неравномерността в динамиката на населението по етнически групи влияе върху изменението на относителния дял на тези групи в общия брой на населението. В началото на миналото столетие населението от българския етнос е съставлявало 77.1% от цялото население, в края на 1926 г. – 83.2%, в края на 1946 г. – 84.0%, а в края на 1965 г. достига 87.9%. Едновременно с намаляването на общия брой на населението в страната, започнало след 1989 г., намалява и относителният дял на лицата от българския етнос. В края на 1992 г. той е съставлявал 85.7% от цялото население, а в началото на новото столетие - 83.9%, или 6 655 210 лица. Трябва да се отбележи, че измененията в броя и относителния дял на българското население се дължат не само на неговия естествен прираст, но и на извършилите се териториални промени през първата половина на миналия век и на интензивната външна емиграция през последното десетилетие на изминалото столетие.

От получените резултати през 2001 г. се установява, че приблизително три четвърти (73.5%) от българите живеят в градове. Съвсем различна и в съответствие с местоживеенето на лицата по признака град/село е била ситуацията в началото на миналия век. Тогава само 19.3% от цялото население на България е живяло в градове, а сред българите този дял е бил 18.2%.

От разпределението на лицата от отделните етноси по области се установява, че българската етническа група силно преобладава в областите: Перник - 97.2%; София (столица) – 96.0%; Кюстендил 93.9%; София – 92.8%; Враца – 92.0%; Габрово – 91.2%; и Видин – 91.1%. По-висок от средния за страната е и делът на българското население в още 11 области. Това, което прави впечатление, е, че през 2001 г. делът на българското население е намалял в 26 области в сравнение с 1992 г. Най-голямо е намалението в областите Сливен (с минус 7.4 пункта), Смолян (с минус 4.9 пункта) и Търговище (с минус 4.3 пункта). В област Добрич делът на българското население е останал непроменен, а в област Кърджали се е увеличил незначително от 33.8 на 34.1%.

Лицата, самоопределили се като българи, са мнозинство в 231 от общо 262-те общини в страната. В тези 231 общини според относителния дял, с който са застъпени, българите също могат да бъдат обособени в няколко групи. Броят на общините, в които практически може да се приеме, че живеят само българи (относителният им дял е над 99.0%), е 9. Те са: Бобошево (99.5%), Чавдар (99.5%), Ковачевци (99.3%), Копривщица (99.3%), Неделино (99.3%), Бойница (99.1%), Невестино (99.1%), Своге (99.1%) и Годеч (99.0%). Общото между тях е, че всички те (с изключение на Своге) спадат към групата на най-малките и малките общини по брой на населението си, а също че с изключение на Неделино се намират в западната част на България и повечето от тях са с излаз на западната граница на Република България.

Много по-голяма е групата на общините (86), в които над девет десети от населението е с български произход. Интересно е, че в тази група попадат всички останали общини на областите Кюстендил и Перник.

В 93 общини населението от българската етническа общност варира между три четвърти и девет десети, т. е. - около средния относителен дял на българите в страната (83.9%).

Интерес представлява групата на общините, в които относителният дял на българския етнос е доминиращ, т. е. той е в границите от 50.0 до 75.0%, но едновременно с това в тях живеят и значителен брой лица, самоопределили се към друга етническа група. Към тази група се отнасят 36 общини от 16 области. От тях шест са от област Варна (Аврен, Ветрино, Вълчидол, Долни Чифлик, Провадия и Суворово), с по 4 общини са представени област Благоевград и Шумен, а с по 3 – областите Бургас и Стара Загора. Тези общини са пример за това как отделните етнически групи не се самозатварят в географските или регионалните си граници.

В съответствие с доминиращата роля на лицата от българската етническа общност, в по-голямата част от населените места в страната преобладават лицата, самоопределили се като българи. Съществуват населени места (села), в които населението изцяло принадлежи към българския етнос. Със 100% българско население са общо 986 села. Като пример могат да се посочат селата: Сестримо (община Белово) с население 1 580 души - всички самоопределили се като българи; с. Челопек (община Враца); с. Чифлик (община Троян); с. Цар Асен (община Пазарджик); с. Зелен дол (община Благоевград); с. Вършило (община Созопол); с. Липен (община Монтана); с. Иван Вазово (община Калояново); с. Чернодъб (община Свиленград); с. Голямо Круше (община Болярово) и т. н. В още 234 села делът на българското население е между 99.5 и 99.9%. Или общо в 1220 села (приблизително една четвърт от всички села) населението е хомогенно българско.

В лингвистично отношение българският етнос е еднороден. Само за 0.5% от етническите българи майчиният език не е българският. За 15 233 българи майчиният език е турският, а за 7 016 души – ромският (циганският).

На второ място, но с многократно по-малко население, е турската етническа група - 746 664 души, или 9.4%. Увеличението при турската етническа група е значително по-слабо и твърде неравномерно. В сравнение с 1900 г. то нараства с 215.4 хил. души или 1.4 пъти. Независимо от високия естествен прираст на това население през първите десетилетия на ХХ век (главно поради значителните изселвания през цялото столетие) броят на турското население в страната не се увеличава със същите темпове, както населението от българския и ромския (циганския) етнос. Едва след 1920 г. тенденцията на увеличение на абсолютния брой се налага все повече. В същото време относителният дял на населението от турската етническа група намалява от 14.2% в края на 1900 на 8.6% през 1956 г. Този най-нисък дял е последица от значителните изселвания на това население през периода 1947-1951 г. както и след това – от 1969 до 1978 г.

През периода 1993-2001 г. нарастване на турското население като абсолютен брой се установява в 10 области, като най-значително по размер е в областите Пловдив (5 725 лица), Варна (4 041) и Сливен (3 552). В същото време относителният дял на лицата от турския етнос се е увеличил в 16 области. Под влиянието на икономически, политически и исторически фактори турската етническа група има специфично географско разпространение. Продължава тенденцията на специфична концентрация на това население в няколко области. Сред тях най-силно се откроява област Кърджали, в която живеят 101 116 турци, или 61.6% от цялото население на областта. В сравнение с 1992 г. относителният им дял е спаднал с 3.1 пункта. На второ място по численост на турското население е област Разград, в която живеят 71 963 лица от този етнос (47.2%). Следват областите: Шумен – 59 551, Бургас – 58 636, Пловдив – 52 499, Търговище – 49 495, Силистра - 48 761. В тези седем области на страната живее 59.2% от населението от турската етническа група. На срещуположния полюс са областите Видин, Кюстендил, Монтана, Перник и София, в които общо живеят само 1 282 лица с турски произход.

През последните 8 години относителният дял на лицата от турската етническа група се е увеличил в 124 общини от всичките 262. С по-висок относителен дял на турското население от средния за страната (9.4%) са 91 общини в страната. Лицата, самоопределили се като турци, преобладават в 31 общини. Те са разположени в 10 области. Към групата на тези общини спадат всичките 7 общини от област Кърджали, 6 от 7-те общини на област Разград (изключението е община Разград) и 5 от 10-те общини на област Шумен. С относителен дял, надхвърлящ 90.0% рязко се открояват две общини - Черноочене (област Кърджали), в която 96.9% от населението е от турски произход, и община Венец (област Шумен) - 91.0%. С над 4/5 турско население са общини Руен (85.3%), Момчилград (81.5%) и Хитрино (81.4%), а с над две трети - осем общини. Трябва да се отбележи, че съществуват и 16 общини, в които към 1.03.2001 г. няма лица, самоопределили се като турци - Кресна, Белоградчик, Бойница, Грамада, Кула, Чупрене, Невестино, Трекляно, Брусарци, Георги Дамяново, Чипровци, Ковачевци, Годеч, Костенец, Чавдар и Долна баня.

Резултатите от преброяването показват, че съществуват населени места, в които цялото население принадлежи към турската етническа група. Техният брой е 266 и това са предимно малки и средни по размер на населението села. Най-голямото село със 100% турско население е Медовец (община Дългопол, област Варна). В него всичките 1821 души са се самоопределили като турци. Други такива села са Пъдарино (община Омуртаг, област Търговище), Пашинци (община Крумовград), Мрежичко (община Руен), Минзухар (община Черноочене), Зарица (община Главиница) и т. н. В 65 села относителният дял на турското население надхвърля 99.5%. По-големи от тях са Зайчар (1 114 души), Снягово (1 066) и Топчийско (912) от община Руен, Караманци (1 054) от община Минерални бани и др.

От разпределението на лицата, самоопределили се като турци според декларирания от тях майчин език, се установява, че турският език е майчин за 96.4% от тази група, докато българският език е майчин за 3.3% от българските турци. Тези данни говорят за силната зависимост между етническия произход и майчиния език сред лицата от турската етническа група.

Най-чувствително през изминалото столетие е нарастването при населението от ромската (циганската) етническа група – с 281 359 души, или 4.1 пъти. Ромското население е трето по численост и относителен дял при всички проведени преброявания досега. Към 1.03.2001 г. ромите в България наброяват 370 908 души, или 4.7%. Относителният дял на третата по големина етническа група е сравнително малък. През 1910 г. циганите са съставлявали 2.8%. През 1920 г. общият брой на лицата, самоопределили се като цигани, е 98 451 души, или делът им намалява на 2.0%. Намалението в сравнение с 1910 г. се обяснява с териториалните промени на България след Ньойския мирен договор. През 1934 г. броят на циганите достига почти 150 хил. души. В териториален аспект има някои различия по отношение на местоживеенето на циганите в отделните околии на страната. По данни от преброяването значителна част от циганското население е живяло в следните околии: Сливен, Пазарджик, Стара Загора, Пловдив, Лом, Плевен, Шумен, Провадия и София (град), а най-слабо населени с цигани са околии Габрово и Смолян. Относителният дял на циганите се задържа на равнище около 2.5% до 1956 г. включително. През периода 1965-1975 г. в резултат на политиката, насочена главно към обезличаване в етно-културно отношение и пълна асимилация на циганите, се извършва задължителна седентаризация и установяване на постоянно местожителство. Преброяването през 1975 г. ще остане в историята със силно изкривените данни относно броя на циганите в България. Броят на преброените цигани е едва 18 323 души и е пряк резултат от възприетата официална политика на асимилация на циганския етнос. Преброяването в края на 1992 г. регистрира увеличение на броя - 313 396 души, и на дела на ромите – 3.7% от общия брой на населението.

В началото на новото столетие ромската (циганската) етническа група в сравнение с 1992 г. се е увеличила с 57 512 души, или с 18.4%.

За разлика от турската етническа група ромите (циганите) се отличават с относително равномерно географско разпространение. Те обитават всички области, но най-висок е делът им сред населението на областите Монтана (12.5%) и Сливен (12.3). Най-нисък е делът им сред населението на област Смолян. Увеличението на броя им през последните 8 години намира отражение в увеличаване на техния дял сред населението на 163 общини. С по-висок относителен дял от средния за страната се характеризират 138 общини. В 57 от тях относителният дял на ромите надхвърля 10.0%. Специално трябва да се подчертае, че в 6 общини (Вълчедръм, Твърдица, Мъглиж, Ракитово, Върбица и Перущица) делът на ромите надхвърля 20.0%. С най-висок относителен дял на ромско население се открояват община Николаево (област Стара Загора), в която всяко четвърто лице (25.3%) принадлежи към ромската етническа група, и община Котел, в която делът на ромите е най-висок сред всички останали общини - 27.3%. Само в 7 общини, от които 5 са от област Смолян нито едно лице не се е самоопределило като ром (циганин).

В сравнение с 1992 г. се увеличава броят на населените места, в които ромите стават преобладаващия етнос (делът им надхвърля 50.0%), но не е регистрирано населено място с изцяло ромско население. На първо място сред всички населени места с най-висок относителен дял на това население са: с. Дряновец (община Добрич) - 90.2%; с. Долни Цибър (община Монтана) - 89.6%; с. Алцек (община Добрич) - 84.7%; с. Беломорци (община Омуртаг) - 84.5%; с. Градец (общ. Котел) - 80.5%, и т. н. Интерес представлява и фактът, че в гр. Върбица ромите са най-много. От общо 3 668 души, постоянно живеещи в града, 1 918 души (52.3%) са се самоопределили като роми.

Сред ромите има значително повече лица отколкото сред българите и турците, които са декларирали майчин език, различен от ромския. Българският като майчин език се използва от 7.0% от ромите, турският език – от 6.5%.

През последните 8 години се отбелязва намаление на броя и относителния дял на представители на други по-малобройни, но традиционни за България етнически групи. Най-голяма по численост сред тях е руската етническа група. В началото на 2001 г. тя обхваща 15 595 души. Трайното й присъствие в българските земи е след 1878 г. Масово заселване на руснаци се осъществява след 1919 г. и в края на 1920 г. техният брой е бил 9 080, а в края на 1926 достига 19 706 души. През последните 40 години тази група се “захранва” основно от смесените бракове. При последното преброяване само в 7 общини няма лица от руския етнос.

Втората по брой на населението сред групите, които обикновено се отнасят към категорията “други”, е арменската. Сега в България живеят 10 832 души, докато в края на 1992 г. са били 13 677. Максимален брой арменци са преброени през 1926 г., когато те са били 27 332 души. Практически цялата арменска общност живее в градове (основно Пловдив, Варна, София и Русе).

Повече от 2 пъти през последните 8 години се е увеличил броят на лицата, самоопределили се към влашката етническа група - от 5 159 души през 1992 г. на 10 566 през 2001 г. Приблизително две трети от представителите на тази група са съсредоточени в 4 области - Варна, Шумен, Велико Търново и Разград. Относителният дял на това население е най-висок в община Аксаково - 12.1%, Летница - 7.0%, Никола Козлево - 6.4%, и т. н. Интересно е да се отбележи, че в с. Козяк от община Дулово 99.2% от населението е декларирало влашки произход. Над три четвърти от населението на с. Въглен (общ. Аксаково) също е от влашки произход.

За разлика от власите броят на лицата, посочили, че принадлежат към македонската етническа група намалява, повече от 2 пъти - от 10 803 души през 1992 г. на 5 071 през 2001 г. Четири пети от всички македонци са постоянно население на област Благоевград и на област София (столица).

Завършвайки разглеждането на етническия състав на населението в страната и неговото териториално разпределение, ще посочим, че демографското наследство и развитието на нашия народ не поставят под съмнение факта, че България е страна, чийто облик се определя от българската етническа общност. Достатъчно е да се върнем назад към изминалия ХХ век, за да се убедим от статистическите данни, че съществува постоянна тенденция на доминиране на българската етническа група.

Едновременно с това в демографската структура на българското население трайно присъстват и няколко основни исторически обособени етнически групи, с които българите имат обща родина, общо историческо минало и съдба, общо бъдеще. Спойката между представителите на отделните етноси е видна в редица общини и населени места, в които населението наистина може да се приеме за смесено. Тук могат да се включат общините Айтос (съотношението между трите основни етноса е 56.4/31.5/ 10.4%), Вълчидол (66.8/20.8/11.6%), Дългопол (48.2/42.7/6.5%), Суворово (60.0/22.7/13.1%), Крушари (41.9/40.4/12.3%), Тервел (45.8/40.7/12.9%), Кричим (63.2/15.8/18.9%). Подобни са пропорциите и в общините Ветово, Борово, Две могили, Сливо поле, Дулово, Кайнарджа, Ситово, Котел, Павел баня, Антоново, Омуртаг, Маджарово, Минерални бани и т. н.

Основният извод, който се налага, е, че макар и с известни колебания, етническият състав на населението на България има определена историческа завършеност. В много голяма част от общините съотношението между лицата от отделните етноси в началото на новия век е аналогично на това, установено в края на 1992 г. и е доказателство едновременно и за идентичността, и за интеграцията на населението.

НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 01.03.2001 Г. ПО ОБЛАСТИ И ЕТНИЧЕСКА ГРУПА

Област	Общо	Етническа група												Не се самооп- ределя	Непо- казано
		Българ- ска	Турска	Ромска (циган- ска)	Руска	Армен- ска	Влашка	Маке- донска	Гръцка	Украин- ска	Еврей- ска	Румън- ска	Друга
България	7 928 901	6 655 210	746 664	370 908	15 595	10 832	10 566	5 071	3 408	2 489	1 363	1 088	18 792	62 108	24 807
Благоевград	341 173	286 491	31 857	12 405	476	32	7	3 117	86	78	8	45	1 670	4 242	659
Бургас	423 547	338 625	58 636	19 439	1 107	904	623	37	125	185	30	52	665	1 919	1 200
Варна	462 013	393 884	37 502	15 462	1 358	2 240	3 620	147	223	208	67	440	1 563	3 830	1 469
Велико Търново	293 172	259 099	22 562	6 064	539	35	1 066	68	23	113	1	60	590	2 014	938
Видин	130 074	118 543	139	9 786	189	29	155	8	9	40	4	16	78	553	525
Враца	243 036	223 692	2 000	14 899	333	23	34	3	24	55	3	6	127	984	853
Габрово	144 125	131 494	9 109	1 611	310	25	383	23	47	45	1	4	101	615	357
Добрич	215 217	164 204	28 231	18 649	430	127	77	10	38	74	2	38	792	1 854	691
Кърджали	164 019	55 939	101 116	1 264	234	41	-	7	21	20	1	1	60	4 565	750
Кюстендил	162 534	152 644	146	8 294	160	11	5	21	36	34	29	4	116	508	526
Ловеч	169 951	152 194	8 476	6 316	269	12	458	7	21	29	1	3	91	1 522	552
Монтана	182 258	157 507	235	22 784	272	19	19	16	24	46	3	-	250	322	761
Пазарджик	310 723	261 260	20 448	23 970	588	175	109	52	74	61	8	34	360	2 978	606
Перник	149 832	145 642	108	3 035	224	14	5	6	22	44	1	-	59	270	402
Плевен	311 985	280 475	16 931	9 777	692	56	252	141	130	72	32	14	313	2 135	965
Пловдив	715 816	621 338	52 499	30 196	1 151	3 140	214	299	766	197	161	9	1 337	2 869	1 640
Разград	152 417	67 069	71 963	8 733	223	19	940	18	14	23	8	118	81	2 739	469
Русе	266 157	213 408	37 050	9 703	542	886	625	6	30	93	29	27	838	2 071	849
Силистра	142 000	84 178	48 761	6 478	442	82	457	6	18	32	4	19	401	656	466
Сливен	218 474	163 188	22 971	26 777	476	223	14	14	138	35	4	7	2 282	1 597	748
Смолян	140 066	122 806	6 212	686	111	42	-	-	13	27	1	1	55	9 696	416
София (столица)	1 170 842	1 124 240	6 036	17 885	3 127	1 672	195	858	1 157	571	892	93	5 087	4 645	4 384
София	273 240	253 536	654	16 748	301	20	26	11	18	59	3	20	363	661	820
Стара Загора	370 615	319 379	18 529	26 804	751	153	21	112	190	109	15	3	1 046	2 308	1 195
Търговище	137 689	76 294	49 495	9 868	139	10	78	5	19	21	1	-	51	1 259	449
Хасково	277 478	224 757	31 266	17 089	476	338	21	20	78	51	17	12	130	2 302	921
Шумен	204 378	123 084	59 551	16 457	384	357	1 137	53	37	95	21	58	202	2 350	592
Ямбол	156 070	140 240	4 181	9 729	291	147	25	6	27	72	16	4	84	644	604

НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 01.03.2001 Г. ПО ОБЛАСТИ И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ

Област	Общо	Вероизповедание					Не се самооп- ределя	Непо- казано
		Източно правос- лавно	Като- лическо	Протес- тантско	Мюсюл- манско	Друго
България	7 928 901	6 552 751	43 811	42 308	966 978	14 937	283 309	24 807
Благоевград	341 173	268 968	277	1 546	62 431	274	7 018	659
Бургас	423 547	339 653	452	2 339	64 568	737	14 598	1 200
Варна	462 013	394 357	749	1 395	45 672	1 827	16 544	1 469
Велико Търново	293 172	254 914	3 111	417	26 085	203	7 504	938
Видин	130 074	125 063	143	397	139	77	3 730	525
Враца	243 036	229 452	1 116	394	4 223	142	6 856	853
Габрово	144 125	131 325	432	270	8 860	177	2 704	357
Добрич	215 217	163 091	322	241	44 277	144	6 451	691
Кърджали	164 019	35 265	197	89	114 217	71	13 430	750
Кюстендил	162 534	154 637	76	928	231	487	5 649	526
Ловеч	169 951	146 778	366	879	10 501	136	10 739	552
Монтана	182 258	168 171	121	3 680	283	103	9 139	761
Пазарджик	310 723	250 556	260	2 913	46 338	536	9 514	606
Перник	149 832	146 141	92	356	178	94	2 569	402
Плевен	311 985	275 112	7 065	548	15 681	336	12 278	965
Пловдив	715 816	608 226	23 122	3 913	62 595	2 772	13 548	1 640
Разград	152 417	65 480	207	228	81 835	97	4 101	469
Русе	266 157	215 434	567	482	41 997	747	6 081	849
Силистра	142 000	83 969	196	303	54 174	87	2 805	466
Сливен	218 474	178 721	251	5 071	21 668	309	11 706	748
Смолян	140 066	41 599	100	93	58 758	97	39 003	416
София (столица)	1 170 842	1 122 944	2 574	3 269	8 614	3 383	25 674	4 384
София	273 240	261 996	186	2 320	3 368	207	4 343	820
Стара Загора	370 615	329 628	522	4 094	21 423	363	13 390	1 195
Търговище	137 689	75 236	271	84	58 838	78	2 733	449
Хасково	277 478	227 593	426	1 846	33 780	912	12 000	921
Шумен	204 378	120 787	386	1 472	72 544	229	8 368	592
Ямбол	156 070	137 655	224	2 741	3 700	312	10 834	604

НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 01.03.2001 Г. ПО ОБЛАСТИ И МАЙЧИН ЕЗИК

Област	Общо	Майчин език				Не се самооп- ределя	Непо- казано
		Български	Турски	Ромски (цигански)	Друг
България	7 928 901	6 697 158	762 516	327 882	71 084	45 454	24 807
Благоевград	341 173	306 118	19 819	9 232	2 921	2 424	659
Бургас	423 547	337 150	63 025	16 483	4 004	1 685	1 200
Варна	462 013	392 053	41 229	13 079	10 956	3 227	1 469
Велико Търново	293 172	258 445	23 738	5 816	2 489	1 746	938
Видин	130 074	118 412	138	9 363	1 114	522	525
Враца	243 036	230 261	553	9 981	680	708	853
Габрово	144 125	131 399	9 156	1 572	1 058	583	357
Добрич	215 217	163 433	33 642	13 860	1 846	1 745	691
Кърджали	164 019	57 046	101 548	1 171	402	3 102	750
Кюстендил	162 534	153 242	117	7 929	403	317	526
Ловеч	169 951	154 157	6 994	6 033	1 123	1 092	552
Монтана	182 258	160 494	220	19 849	645	289	761
Пазарджик	310 723	260 817	21 902	24 204	1 478	1 716	606
Перник	149 832	147 117	106	1 542	443	222	402
Плевен	311 985	283 626	14 947	8 861	1 686	1 900	965
Пловдив	715 816	620 014	56 696	27 737	7 274	2 455	1 640
Разград	152 417	67 078	75 585	5 277	1 770	2 238	469
Русе	266 157	213 869	37 206	9 591	3 089	1 553	849
Силистра	142 000	84 134	51 616	3 810	1 498	476	466
Сливен	218 474	164 776	23 606	24 453	3 416	1 475	748
Смолян	140 066	129 181	5 782	532	266	3 889	416
София (столица)	1 170 842	1 124 932	6 263	16 931	14 419	3 913	4 384
София	273 240	255 214	587	15 144	858	617	820
Стара Загора	370 615	319 846	18 924	26 178	2 433	2 039	1 195
Търговище	137 689	76 652	50 753	8 428	327	1 080	449
Хасково	277 478	224 741	31 560	17 133	1 238	1 885	921
Шумен	204 378	123 063	62 420	13 778	2 525	2 000	592
Ямбол	156 070	139 888	4 384	9 915	723	556	604